В опит да избягаме от бездънната яма на нашето съзнание, най-лесно ни е да мечтаем за хората, които искаме да сме и за нещата, които нямаме. Търсим основно щастие и имаме някаква идея, как би изглеждало то. Разбира се, това единствено го разбираме по пътя, но тук идва тънката граница, доколко сме склонни да направим първата крачка и наистина да поемем по този път. Доколко наистина искаш нещо и би ли паднал, за да се изправиш наново?