Татяна Харизанова,
випуск 1991-1996г.

Татяна Харизанова

Да си играеш с боята

Пътувам с ученици от 11 клас в ПГИИ  към ателието на Таня Харизанова и се вълнувам. Децата ме разпитват. Любопитни са и преизпълнени с очакване. Не знам много повече от тях. Не познавам авторката. Нооооо, оказа се, че познавам работата ѝ.

В студените месеци, вървейки из смълчаната и пуста, поради поредното заключване столица, се спрях пред галерия “Средец”, поканена от интригуваща изложба натюрморти - “Чиста линия”. Душата ми си пое въздух и се пречисти. Толкова мека и блага палитра! Толкова човешко и фино излъчване... Разгледах. Направих и снимки за десерт. Денят ми се усмихна. Ритъмът се подреди и всичко стана някак по-ведро и изпълнено с очакване. Дни по-късно изложбата ми беше препоръчана от творец, чието мнение високо ценя и разбрах повече за авторката.    

Отново се срещнах с платната на Таня Харизанова на “Шипка” 6 при участието й в проекта 7х5х3. След това я разгледах в изложбената зала на “Оборище”5, а днес, след дълги отлагания, гостувам в ателието ѝ заедно със свои колеги и с ученици от гимназията, която самата тя е завършила през 1996 година, специалности "Графика" и "Текстил".

Чу ни от улицата и ни посрещна с нетърпение и усмивка. С експлозия от чувства. Зарадва ни се сърдечно и щедро ни отдели от времето си. Изпадна в еуфория от присъствието на Стефан Янев - преподавателя й по живопис. Най-спонтанно, с доверие и естественост потърси мнението му за все още мократа си картина. Впечатли ме не толкова респекта между учител и ученик, колкото толерантността във взаимоотношенията между колеги творци. Таня уважи мнението и на единадесетокласниците. Веднага успя да ги приобщи и въвлече в разговора. Разказа им за собствените си ученически терзания и трудности. Сподели им за успешната реализация на останалите от випуска си, повечето от които вървят уверено през живота и света именно като творци. Показа им свои работни задачи и рисунка от школските си години. Разказа им за първата си и единствена икона, създадена в ателиетата на ПГИИ. Разкри им техники и свои специфични похвати, правещи стила ѝ физиономичен и разпознаваем, но не скри и трудностите по пътя си. Показа им важността на методическата свобода в процеса на обучението, като задължаваща доверие и изискваща зрялост.

Спортна, младежки елегантна и някак деликатно стилна Таня владее умението на диалога.  С лекота общува с различни хора и възрасти. Освен безспорно талантлив художник, е и прекрасен модератор. Човек с космополитен дух и светоотношение. А след като ни разказа за изложбата си в дом Витгенщайн, Виена -  “За малко без мен”, като за едно своеобразно завръщане в града, в който е живяла, се разбра, че е и с космополитна биография.

Усетих как естествено предразположи децата. Спечели доверието им - възхитата получи веднага. 

И въпросите заваляха, а отговорите бяха много дълбоки, откровени и лични. 

Таня сподели как на същата възраст самата тя е била на подобно посещение. В ателието на бижутер. Оказва се любов от пръв поглед и тя моли дамата да я приеме за обучение. Работи с пламенност и страст и е истински щастлива, когато получава шанс да направи собствено бижу. След това става член в задругата на майсторите и СБХ. Следва  пауза, свързана с друг личен творчески проект - дете! Завръща се в света на изкуството като живописец. Продължава да експериментира и да разширява границите си. Говори за работата си като за ежедневна страст, в която дисциплината и влюбеността са еднакво важни, както и постоянството, и търсенето. Разказа за представянето на творбите, за нуждата на публиката от истории. Окуражи и насърчи бъдещите си колеги. Сподели дори полезен опит за ефективно присъствие в социалните мрежи. Довери лични трудности и етапи, съкровени творчески импулси, породени от стиховете на майка й и на бургаската поетеса Петя Дубарова. Подтикна децата да мислят за експеримента като учене и овладяване. Да осъзнаят, че усилието винаги има смисъл, дори и когато е съвсем безрадостно и рутинно като упражнение. “Трудът е зад всичко, - натърти Таня. Школуването е приоритет, ако искаш да бягаш леко и свободно, да следваш собствени посоки.  Музата не се чака. Търси се” - добавя тя и нагледно демонстрира  силата на дистанцията, полезността на външния поглед и градивната критика. Разказа ни още за експериментите си в цвят и форма. За диалога между заглавията на картините, предизвикали любопитството на децата: “Съвършено сам. Сам до съвършенство”, ”Кажи всичко” и “Замълчи”. За уюта на бъбривостта, но и за говорещото мълчание на работите  си. За рамките в пряко и в метафорично отношение. За времето и копнежите на художника. Дори за липсите. Например невъзможността дълго да видиш морето, като вдъхновение да го нарисуваш. За въображението да изградиш темата и да я очудниш. За силата на изказа, дълбочината и релефа на усещането. За тайните си при нанасянето и напластяването на боите. За посоките, плановете и философските си нагласи. За взаимоотношенията между артист и публика в ситуацията на пандемия.

Затворих очи и видях.

Отворих ги 

и всичко пак изчезна...

                             Маргарита Харизанова

Бяхме се разбрали да гостуваме цивилизовано и прибрано.  Да благодарим и дисциплинирано да си тръгнем навреме, за да не досадим на домакинята. 

Нарушихме протокола. Разпростряхме се. Завладяхме улицата пред ателието. Поостанахме и ни поканиха пак.

Сред много смях дойде ред и за последни думи: ” Нямам думи”!

За да се запознаете с творчеството на Таня непременно посетете:

www.tatianaharizanova.wixsite.com/tania

instagram.com/tatiana.harizanova