Сълзица Борисова,
випуск 1999-2004г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сълзица Борисова

                                                                - ПОТОМКА

 

Отдавна е в мислите и в плановете ми да си поговоря със Сузи и да я запозная с Вас. И нея, и амбициозната й личностна програма за усъвършенстване, израстване и развитие, и историята на знатния й род, която сама по себе си е респектираща. Тласък ми даде наближаващият национален празник. Водена от спомена за художественото четене, което преди години направи в навечерието на 03.03. в едно столично читалище майка й - Тоня Борисова. Облечена в автентична носия и вдъхновена от възрожденската си кръв, водена от родолюбивия си плам тя представи и “Приказка за Добротата”, илюстрирана от Сузи.


Потомка на стар възрожденски род, от чието коляно е бележитият Захари Стоянов, Сълзица Борисова е откърмена с българщина, възпитана в смелост и доблест. Пазителка на съкровищницата на националното, тя все по-уверено върви по стъпките на предците си, съхранявайки и съживявайки традиционните ценности.


След дълъг период на зреене Сузи, въплъти артистичния си талант в
шевици, прочете най-доброто от старината, за да го превъплъти в модерна модна визия, с която би се чувствал добре винаги и навсякъде и най-вече би заявил недвусмислено, че познаваш, тачиш и цениш рода си.
Талантлива, упорита, целеустремена, тя уверено изучава корените си и пази традициите. Успехът й е вроден, защото го носи в гените си и го доразвива по най-достойния начин!

Наскоро стартира свое дългомечтано творение и постави началото на един дълъг път, устремен нагоре - проектът SaBor by Salzitsa Borisova.
SaBor е моден бранд, чрез който тя изразява своята артистичност, в който СъБира творци, допринасящи за създаването на незабравими красоти!
Според собствените й думи: “SaBor е магия, чрез която хората се СъБират и празнуват живота заедно, носейки по света, частица от душата на артиста”.

Моля я да ми разкаже какво помни от училищните си години и тя с охота се съгласява, казвайки, че изобилства от случки и емоции, които пази с трепет и към които се завръща с радост.

С: Всеки път, когато се сетя за онези чудни години в ПГИИ, ми става мило и се усмихвам. Имах щастието да попадна сред близки до душата ми хора, да открия приятели! Часовете, прекарани в ателиетата и коридорите на тази малка, уютна сграда, сгушена в тихо кътче от шумния град, смятам за подарък от живота! Поглеждам назад и чувствам, че за да имам свободата да се изразавам, трябва да съм благодарна на младежките си години, наситени с емоции и търсене на отговори. Дългите разговори за живота и изкуството, творенето заедно, веселието и тъгата, бяха благословия! Щастие е за едно дете да усеща училището като втори дом, където винаги е добре дошло и посрещано с разбиране и любов!
На вратата на класната ни стая имаше залепена бележка с надпис : “Един Различно Специален Клас” Така си беше! Сплотени и весели, свободно осъществявахме идеите си, правехме грешки и се учехме заедно да вървим напред. Да не се плашим от, дори на пръв поглед, невъзможни неща и да следваме любовта като пътеводна звезда!


"Всичко, което правиш с любов, се получава!" - казваше най-любиият ми класен на света - Антон Николов, с когото до ден днешен имам щастието да разговарям и споделям свои творчески идеи, и да намирам в гласа му същата онази подкрепа и разбиране, която срещах в детските си години!


Благодарна съм на учителите си, които бяха мои приятели и подхраниха вярата ми, че изкуството има смисъл в живота! Въпреки, че след дипломирането работех доста години в сферата на търговията, нито за миг огънчето на любовта ми към изкуството не угасна!
Откакто се помня се изявявам в сферата на изящните и приложни изкуства. Винаги съм била творец и попадането ми в Колежа, беше истински късмет, защото там се чувствах на мястото си и научих много нови неща!
Сега, 17 години след бала, отново работя по съвсем нов творчески проект, който е на път скоро да се превърне в реалност и тук отново искам да изкажа благодарности към класния си, защото когато се запалих и в мен се роди идеята за SABOR, споделих идеята си именно с него. Дълго разглеждахме и обсъждахме първите ми скици, седнали на пейката в двора на моя втори дом - любимото училище!
Така започна да се случва проектът ми SaBor by Salzitsa Borisova, за който предстои да научите съвсем скоро.

Сега в навечерието на 03 .03. 2021 г. каня всички да се хванем на хорото и да се СъБерем. Честит национален празник!

 

За да се научите повече за Сълзица Борисова, посетете: