За фотографията като поезия
и
за поезията във фотографията

 02/02/2024

"Наричайте ме УША". Ретроспективна изложба на Станка Цонкова – Уша
12 декември 2023 – 4 февруари 2024, Софийска градска художествена галерия

           По инициатива на Гергана Иванова - преподавател в ПГИИ, съвременен артист и колега на авторката Станка Цонкова - Уша, на 23 .01. 24 г. СГХГ гостоприемно прие ученици от 11 и 12 клас на ПГИИ „Проф. Николай Райнов” и технически преподаватели за разходка не само от експонатите на изложбата, но от спомените и личните впечатления от живота на жената във фотографията.

          Химията между учениците и Уша се случи веднага. В галерията влязоха хора от различни поколения, излязоха приятели с уговорка за партньорска работа и съвместни експерименти. Младежите в миг попаднаха под обаждането на авторката и останаха поразени от изключителната й искреност и готовност за рефлексия.

         В изложбеното пространство на ет. 2 в СГХГ се формират групировки, зони на внимание и индивидуални гледания. Уша говори за Фотографията като свобода за експериментиране и изразяване, като средство за придържане към собствената идентичност и предизвикателство да следваш себе си; като оформяне на мислене, виждане, изразяване, философия… За духовното като послание и път, като перспектива и предизвикателство. За Грешката като знание и знак, източник на информация за самите нас. За Страха и консерватизма като народопсихология. За експеримента и играта като впускане и преодоляване. За Свободната радост като творец. За стимулите за преодоляване и инструменти за вътрешно порастване. За предизвикателството да се движиш в себе си, но без да напускаш пътя, по който те води страхът. За червеите, които гризат “ту земя, ту измислици”. За “възродената радост на квадрата, удачен в тъмната сфера”. За колажите из стихосбирката на Ани Илков “Любовници”. За следването на Знаците. За производи-телността на Грешката. За посоките на изследването. За годините като числа. За личните параметри безстрашни 162 на 70+. За пазара и парите като отговорност и зависимост. За вцепенението от популярността. За продукта и паметта на публиката… За глобалното хранене: “Какво е имало преди Големия взрив?! Какво ще има след него?!”.

Уша сравни тъмната рума на душата с този, необходим за фотографския процес, учещ те да плуваш и дишаш в тъмни води.

     Спонтанно и симпатично към разговора се прибави Рафаело Казаков - фотограф, колекционер и зевзек. На учениците се представя и младият артист - Райна Власковска, която работи съвместно със Станка Цонковска-Уша, и участва в изложбата и с кадри на мокър колодиев процес, възкресяващи зората на фотографията от 1851 г. и единствен метод за работа до 1880 г.

       Дигиталните познания на учениците се срещат с аналоговата магия, за да се потвърди изводът, че сетивното възприемане на енергията е най-верният критерий за изкуство.

        Пъстрите хора от ПГИИ оцветиха монохромното пространство на СГХГ, ет. 2 като добре приети и драги гости, изградиха физиономични познанства с уредници и служители на галерията и споделиха симпатии.