Момичето с крила или по-бърза от вятъра

 

Инна Ефтимова - възпитаничка на ПГИИ “ Проф. Н. Райнов”, випуск 2007

• Бакалавър Графичен дизайн, НБУ,

Визитката на Инна би станала твърде обемна, ако коректно и хронологично изброя успехите й. Затова избрах да се позова на достиженията й от настоящата, така тежка за всички ни, 2020-та година. Пък било то и като шанс да я преосмислим и погледнем на наложените ограничения като на провокация за откриване на нови възможности.

• Балканска шампионка на 200 м
• Вицешампионка на 100 м
• Носителка на 3 медала от тазгодишната Балканиада в Клуж
• Изпълнена с очаквания, амбиции и надежди по повод предстоящото си участие на Олимпиадата в Токио, 2021г.

Ина е от момичетата, които си имат всичко. Стилна, фина, умна, красива... Днес обаче, през призмата на опита, мисля, че хората не просто “имат” или “нямат”. Те заслужават. А Инна не само заслужава, тя

завладява и отстоява. Тя е победител! Безапелационен, безусловен, не в ситуацията, а в живота. Където и да я постави ранглистата, тя става и тича. Тича с вятър в косите и с крила в душата...

Винаги си била в активния спорт. Защо избра училище по изкуства? 

Любовта към изкуството ми е заложена генетично. Дядо ми и баща ми са художници и вярвам, че съм наследила тяхната любов към естетичното във всичките му форми и изяви. 

 

Какви са най-ярките ти, мили и забавни спомени от гимназията?

Не се сещам за някаква конкретна случка, но много ми допадаше, че всички сме като едно голямо семейство. Помня, че ми беше трудно да спра да използвам обръщението “г-н “или “г-жо”. Когато обаче свикнах, усетих предимствата на неформалното общуване. Харесваше ми свободата, която имахме. Забавлявахме се заедно с преподавателите през цялото време и научихме така много неща. Дори и до днес поддържаме връзка, която ми е по човешки важна.

Как приемаш победите си?

Аз съм от състезателите, които тренират заради победата,  а не просто за участие. Харесваше ми да побеждам от малка и през цялата си кариера съм гонила първото място. Обичам да побеждавам! Победите ме мотивират и задължават едновременно.

А загубите и разочарованията?       Те също са част от играта, както обичам да казвам. Изграждат те като състезател и като човек. Някои са по-болезнени, други забравяш бързо. Същината е в това как ще успееш да се изправиш и как ще избереш да продължиш напред. Много пъти именно загубата ми е давала мотивация да бъда по-добра следващия път.  

Коя е най-голямата ти победа?             

Вече наистина имам много титли и медали, но най-голямата ми победа до сега е участието ми на Олимпиадата в Пекин през 2008 г. Дванадесет години по-късно съм на път да участвам и в игрите в Токио догодина. Така смятам да приключа състезателната си кариера.  Дано всичко се около организацията се развие добре и няма повече отлагания.

А най-мечтаната цел?

Целта ми е  да завърша спортната си кариера, затваряйки символично кръга на активностите си с участие на Олимпийските игри в Токио. 12 години след първата ми Олимпиада. Имах нормативи и за игрите в Лондон 2012 и Рио 2016, но по ирония на съдбата не успях да участвам. Затова днес Токио е заветната ми мечта. 

Намираш ли време да се занимаваш и с изкуство?    

Не съм спирала да се занимавам с изкуство. То винаги е било част от моята същност. Преди 3 години открих собствен бранд (Artina) за ръчно рисувани аксесоари и кецове. Доставя ми удоволствие хората да оцветяват ежедневието си с моето изкуство. От скоро правя и пана със скандинавски мъх, които набират все по-голяма популярност. Това е важна обратна връзка и ориентир за посоката.

Какво те води напред? Девиз, мото, житейска философия...

Напред ме водят целите ми. Винаги съм смятала за важно да бъда успешна във всичко, с което се занимавам. Нямам мото или девиз, но винаги съм следвала сърцето си. 

Мислите, които ме вдъхновяват и мотивират са добре познати, но аз ги харесвам и се стремя да се ръководя от тях:

 

“Истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите”

 

“ Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници”.

 

“Крила имат само тия, дето сърце им иска да лети”.

 

А Инна има и крила, и здрави корени, затова й вярвам, радвам й се и от все сърце й желая успех. Очаквам с нетърпение ТОКИО 2021. Тя е моят победител, защото знае как да наследява и предава щафетата.