ОТРАЖЕНИЯ НА ИДЕНТИЧНОСТТА 

 10/11/2025

Литературата и психологията са области на диалог, сътрудничество и разнопосочни смислови полагания. В пространството на хуманитаристиката те ни показват, че щом сме човеци, нищо човешко не ни е чуждо; че носим в себе си и със себе си архетипни мисли и поведенчески модели, които е добре да опознаем и интегрираме с разбиране и съпричастност

На 10.11. 2025 г. в Профилирана гимназия за изобразителни изкуства се проведе вдъхновяващ интердисциплинарен урок, иницииран и модериран от г-жа Джибирова – старши учител по български език и литература, и реализиран съвместно с г-жа Весела  Аравена – училищен психолог.     

     Темата „Отражения на идентичността“ насочи вниманието на учениците от 8. клас към едни от най-въздействащите образи в древногръцката култура –  Нарцис и Ехо.

    Използвайки усвоеното учебно съдържание, осмокласниците работиха, анализирайки ключови въпроси едновременно от литературна и психологическа гледна точка. Всеки представи своите наблюдения и изводи, което допринесе за още по-задълбочена дискусия и по-широк поглед върху темата.

   Училищният психолог въведе разграничение между здрава любов към себе си, нарцистични черти, нарцистичен характер и нарцистично личностово разстройство. Беше подчертано, че в юношеството често се проявяват естествени нарцистични характеристики като желание за признание, чувствителност към критика и нужда от социално огледало. Учениците се запознаха с разликата между тези нормални за възрастта прояви и клиничната картина на нарцистичното личностово разстройство, при което се наблюдава дълбока вътрешна ранимост, нестабилно самочувствие, липса на емпатия и експлоатативни модели на поведение. Специално внимание бе обърнато и на една особена форма на нарцисизъм, която е типична за съвременната култура – демонстративната, показна емпатия, в която човек изглежда чувствителен и съпричастен, но това му служи като сцена за самоизява и самоутвърждаване.

   Учениците бяха провокирани да разсъждават, да споделят и да разберат защо понякога е трудно да различим истинската подкрепа от нуждата да изглеждаме добри.

    Осмокласниците бяха изключително активни и сами разпознаваха популярни образи, които отразяват нарцистични мотиви. Особено впечатление направи примерът с филма „Барби“ (2023г.), в който те идентифицираха Кен като съвременна интерпретация на Ехо – герой, който „съществува“ единствено чрез отражението в очите на другия и губи собствената си идентичност, ако не бъде забелязан.          Разговорът естествено премина към инфлуенсър културата, в която външният образ често измества вътрешната реалност. Дискутираха се и TikTok трендове, които създават нереалистични представи за идентичност, успех и самочувствие.

     В творческата част учениците бяха предизвикани да осмислят преживяното,  рисувайки „образът, който представям пред другите“ и „вътрешният образ, който имам за себе си“. Това послужи като отправна точка на разговора за разликата между публичния и личния вътрешен образ.  В дискусията младежите споделяха примери от собственото си ежедневие, социалното общуване и преживяванията си в онлайн среда, което помогна темата да се свърже пряко с техните реални нужди и наблюдения.

     В края на часа се стигна до обобщението, че нарцистичните черти са нормални и естествени в периода на юношеството, но нарцистичното личностово разстройство е нещо рядко и сериозно. Учениците заявиха, че са осмислили разликата между здравата любов към себе си и самовлюбеността, както и връзката между идентичност, самочувствие и потребност от внимание. Разговорът за Ехо им помогна да разпознаят поведението на хора, които се губят в желанието да бъдат одобрени, и да се замислят как социалните мрежи усилват тези тенденции.  В заключение психологът насочи вниманието към идеята, че самовлюбеността не е сила, а липса на истинска любов към себе си – реакция на страх, а не на стабилност. Учениците споделиха, че са открили колко важно е присъствието, автентичността и умението да бъдеш в истинска връзка с другите, а не единствено да представяш излъскан образ.

    Часът се превърна в пространство за размисъл и лична свързаност. Литературата и психологията се срещнаха, за да помогнат на учениците да разбират себе си по-добре; да разпознават здравите и нездрави модели във взаимоотношенията; да различават реалната идентичност от създадените образи и да бъдат внимателни към това какво „отразява езерото“ в техния живот.     

Темата провокира жив интерес и чувствителност, а учениците демонстрираха зрялост и активност, умения да боравят с богата терминология и да разширяват контекста на осмисляне на изучаваните образи и мотиви.

Това отваря възможност за продължение на дискусията и за надграждане чрез междупредметни връзки и развитие на личностни и емоционални компетентности.