Здравната ситуация и психиката на юношите

Здравната ситуация поставя на изпитание психиката на всички ни. Тя може да повлияе на един ученик пряко и косвено като следствие на реална болест, общ фон на несигурност, на усложнени отношения между родителите. Юношите са директен приемник на преживяванията в семейството: имат чувствителност към настроенията, въпреки че често могат да изглеждат незаинтересовани; долавят скрити напрежения, които не винаги са им добре обяснени; нуждаят се от ясни и открити обяснения, в които родителят да показва човечност.

Здравната ситуация предизвиква уязвимост при ученици със специфични образователни затруднения. Това се дължи на факта, че те са чувствителни към нарушаването на структурата и рутината; при някои ученици, преживели загуба в семейството се появяват депресивни преживявания като изпитват фрустрация и тъга. Има една нова зона на влияние върху психиката на юношите – някои прекарват прекалено дълго време в мрежата, но не играят игри, а следят YouTube или TikTok канали. Привлечени са от една образност и тематика, пълна с нарцистични представи за човека и за света, където не взаимодействат пълноценно, а представите им за света идват от интернет и от виртуалните модели за успех.

Пандемията, за жалост, направи така, че не може да се участва пълноценно в творческия процес в Училището. Важно остава да се запазва структурата и духа, да не се забравят правилата в процеса на обучение, защото те носят смисъл и ценност.

От значение е да се каже също, че има не само проблематични прояви на психиката, но се развива и психичен имунитет по време на изпитания. Той се развива в семейна и училищна среда, където има реалистично, емпатично, осмислено приемане на трудностите, свързани с пандемията – нито е нужно да отричаме проблема, нито постоянно да стоим уплашени пред темата за болестта и смъртта, да пренасяме гнева си в конспиративни теории. Тоест едно нормално, рационално ориентирано, отчитащо емоциите мислене и поведение. Такова реагиране от страна на родители и учители създава у учениците нагласи, свързани с доверие и спокойствие.

За родителите е важно да стоят близо до децата си, съобразено с възрастта и с характера им, за да не се получи обратен ефект – прекалено нахлуваща близост от страна на родителя може да създаде усещане за повишена тревожност и раздразнениев юношите. Затова тази близост трябва да бъде добре премерена, родителят трябва най-вече да изслушва, за да знае какво чувства детето му. За да постигне позитивен резултат в общуването с детето си е важно да си дава сметка в какво емоционално състояние е самият той – ако има тревожност, обърканост и раздразнение, то тогава има смисъл да изчака, да потърси съдействие от партньор.

Юношите притежават психични способности, които ги правят и много адаптивни. Психиката на юношата е по-пластична от психиката на възрастните хора, защото още не е достатъчно интегрирана и структурирана. Това прави на моменти младите хора много податливи на емоционални преживявания, но пък им дава повече приспособимост към света, способност да го приемат по-непосредствено и по-творчески.

С пожелание за здраве, спокойствие и творчество

Цвети Стойкова - Психолог-консултант в Училището

Преодоляване на кризи по време на изолация /btv/ >