Цветан Игнатовски,
випуск 2000-2005г.

Цветан Игнатовски

Най-често облечен в черно, с черна коса и очи като въглени, с черен хумор... Цецо може да си позволи монохромната изява, защото душата му е пъстра, а талантът - ярък и колоритен. Това ме подтикна да реализирам този материал в навечерието на един от най-светлите празници - Вход Господен в Йерусалим - неговият имен ден.

Цветно ми е с Цветан Игнатовски

Виждахме се преди година по същото време по повод юбилей от дипломирането му. Цветан е от випуск 2005-та. Повече от 16 години не му преподавам и все още се притеснявам, как ще ме изкоментира, защото винаги е болезнено откровен. Това е едно от качествата му, които особено високо ценя. Пощади ме! 

15 години!!! Сега като се замисля, ми се струва, че са минали една-две, но реално са 15. Спомените ми от гимназията са много и ясни. Никак не са избледнели от времето. Имам ужасната участ да помня дълго и ярко.

Времето в ПГИИ и това, което получих в училище е нещото, което ме е изградило като човека, който съм. Разбира се, че съм правил глупости. Държал съм се кофти и съм преживявал трудности… Но в  мен са останали само позитивите. Те са важни и значими. Те са основата на градежа, който продължавам да развивам и да усъвършенствам.

Ти си един от хората, които, като че ли най-често се връщат в гимназията. Това лято допринесе и като лектор на Фотографската практика. Привлече водещи авторитети в сферата и даде шанс на учениците в гимназията да се докоснат до най-актуалното в областта. Как се почувства от другата страна?

Не мисля, че е много често или поне не толкова, колкото ми се иска, явно. Но винаги идвам в ПГИИ с желание, носталгия и трепет.  Както казах, училището ми е дало много и всяко връщане там ме зарежда, припомня ми  моментите на безгрижие и лекота, тинейджърските трепети и вълнения .

Лятната практика с децата ми се отрази много зареждащо. Нямам притеснение и мога да общувам с хора от всички възрасти, да влезна под кожата им. През годините съм имал контакт и съм работил с много студенти от НБУ и НАТФИЗ. Винаги съм успявал да се вгледам в чуждата позиция и да предразположа тези отсреща. Имам и практика, и опит, но най-важното много ми е приятно.

Да! Предизвикателство беше да работя с тинейджъри и да съм преподавател в собственото си училище, но заедно с колегата ми доц. д-р. Александър Нишков, успяхме да спечелим и запалим децата да мислят и да реализират идеите си, да ги освободим от претенции към резултата. А това е особено важно за фотографското изкуство.    

Спомням си ярко собственото си начало. Първите стъпки. Питанията и неяснотите. Всичко това ми помага да подавам ръка на начинаещите. 

Аз съм фотограф, откакто се помня, но от 7 години моето хоби и страст се превърнаха в професия, на която съм отдаден изцяло. Развивам се кариерно в сферата на комерсиалната фотография - реклама, мода и имиджова фотография. Клиенти са ми както големи рекламни агенции и фирми, така и актьори, певци, музиканти, спортисти, хора от родния шоубизнес. С някои от тях изградихме близост и това ми помага особено много, когато следя превъплъщенията им с обектива си.

В последните години сериозно съм се отдал на един жанр във фотографията, който сам по себе си не е много творчески, но изисква естетическа грамотност, рефлексия, усет и финес и е много близо до мен. От 3 години съм основен фотограф към Софийска градска художествена галерия. Снимам и правя фоторепродукции на картини и други произведения на изкуството за каталозите на изложбите, за проектите и изследванията на изкуствоведите от галерията. Този допир с изкуството ме зарежда и провокира въображението и творческата ми натура, в полза е и за другите ми фотографски изяви.

Самоопределям се като креативна личност. Винаги търся новото, предизвикателното, трудното за постигане. Провокирам себе си чрез различни занимания и проекти, свързани с изкуство. През годините съм се занимавал с театър, по-скоро със сценография и в частност с осветление на театрални постановки, с кино и с какво ли още не, но именно светлината е свързващото звено помежду им. Тя присъства в почти всяко нещо, с което съм се занимавал по-сериозно - рисуване, театър, фотография, кино.

Правиш ли планове или следваш ситуацията и реалните възможности на живота?

Радикален реалист съм. Не бих казал че съм черноглед или нещо подобно , но понякога истински вярвам и изповядвам максимата: “нищо не очаквам и пак съм разочарован”. Явно съм перфекционист. 

В същото време съм спокоен за бъдещето. Не се притеснявам и не живея в страх от това, какво ще стане, как ще се развие всичко и т.н.

Не правя планове. Имам силна интуиция и я следвам. Оставям се на течението и не изпускам да грабна всяка отдала се възможност. Вярвам че, за да ни се случи нещо хубаво, не трябва задължително да го предизвикаме ние. Понякога най- хубавите неща ни намират точно, защото не сме ги планирали или дори не сме вярвали, че е възможно да станат. Просто трябва да имаме очите и сърцето, за да видим и да се възползваме от отдалата ни се възможност.  Това и пожелавам на всички, които четат този текст - Очи и Сърце.

НА ФОКУС

Как протече практиката по фотография на учениците ни от 10 а и 10 б клас, може да прочетете в статията ТУК »

Непременно посетете: instagram.com/tsvetan.ign/