Петя Иванова,
випуск 2004-2009г.

Петя Иванова

Обща информация: Начален учител в 156 ОбУ „Васил Левски“, кв. Кремиковци, класен ръководител на 4. клас и учител по рисуване на големите ученици. Инициатор, водещ и главен художник на редица проекти в училището. Някои от проектите са свързани с подобряване на цялостния облик на училището, като обединяват общност, ученици, родители и учители в инициатива за изграждане на нов вдъхновяващ интериорен дизайн, които показва интересите и традициите на общността в кв. Кремиковци.

Образование:
Бакалавър – Изящни изкуства
Втори бакалавър - Плакат и рекламен дизайн
Магистър - Начално училищна педагогика
Втори магистър - Живопис

Възпитаник на фондация „Заедно в час“ , която обучава и подготвя мотивирани кадри, готови за осъществяват позитивна промяна за образованието, което създава работеща икономика и здраво общество.

Обучител и помощник координатор в лятна академия „Заедно в час“ 2017-2018г.

Дълго време не можех да осъзная, че вече съм от другата страна на бюрото в училище.  До преди време ученичка, тогава ме беше срам дори да отида до бюрото на госпожата. След това студентка, тогава все още ме беше срам да говоря пред много хора, а сега учител. Усещам с пълна сила, че това е част от моите призвания, но дълго време не можех да се сетя за момента, в който преминавам преградата. Вече знам защо е така. Защото всъщност преграда няма! Още в ПГИИ „Проф. Николай Райнов“ учителите се постараха да ни покажат, че границите са там, където ние ги поставим. Ако искаш да си приятел, ти ставаш приятел, когато е нужно, дори да си учител. Ако искаш да научиш някого нещо, ти ставаш пример за него, без значение от възрастта си, така самите деца ни учат на толкова много неща. Единствените рамки, са тези, които ние поставим, за работата, за развитието си, за мечтите и целите, за всичко. И вече четвърта година аз се старая да показвам това на моите ученици. Да рушим бариери, но да градим здрави основи за постигане на мечите им.

Пътят ми като преподавател започна още в университета, докато следвах специалност „Живопис“. Тогава бях поканена да бъда помощник преподавател в „ Център за терапия на комуникативни и емоционално-поведенчески нарушения‘‘ към лятно училище, НБУ. Това беше времето, в което усетих, че ставам рано с желание, че ще пътувам дълго без да мрънкам, че не ме е грижа за парите,  но ме е грижа за учениците. Тогава чух първото „Госпожо, кога ще дойдете пак?“, което ме караше да светя до другият ден, когато дойдох пак. И така идвам пак вече шеста година.

Но тогава това беше само началото. Развитието ми в тази посока продължи с великанска крачка напред, а именно кандидатстването ми по програмата „Заедно в час“, която се стреми да осигури качествено образование за всяко дете, независимо от неговия социален статус, етнос или местоживеене. В момента, в който разбрах какъв гигантски проблем има в образователната система, не можех да остана безучастна и приех това като лична мисия. От „другата страна на бюрото“ перспективата беше много по-различна. Заедно с приемането ми в програмата започнах и втората си магистратура “Начална училищна педагогика“ в Пловдивския университет.

Програмата „Заедно в час“ изпраща своите учители в предизвикателни училища, в които са необходими мотивирани и целеустремени кадри, така през 2016год. намерих своя втори дом в 156 ОбУ „Васил Левски“, кв. Кремиковци. Започнах работата си като преподавател в целодневна форма на обучение, но месец след това станах класен ръководител на първи клас. Учителската професия не е добре платена, но е изключително богата. Тя ме изправи пред неподозирани предизвикателства, но и много перспективи. Професия, която помага другите да израстват в някаква сфера, никога не може да те остави в застой.

Класната ни стая е изключително динамична, имам чувството, че е толкова цветна и жива, че сякаш диша и може да разкаже безброй истории. Стените в тази стая са напоени с всякакви емоции, чували са как заедно сме плакали и сме се утешавали, стените редовно чуват песни за рожден ден, но ушите ги болят, когато „ чуват“ как госпожата мълчи сърдито. Наскоро даже чуха как Явор Янакиев или още познат като 100 кила пее „Високи сини планини“ заедно с децата. Стените знаят как Слави сричаше, опитвайки се да разпознае буквите с неимоверно усилие, докато всички други четяха,  а сега е два пъти по-бърз отколкото дете на неговите години. В стените има и много болка, но това е защото в тях сме забили десетки пирони, за да закачим картините си. Прозорците в стаята кънтяха от радост, когато наградиха Ния за най-добра илюстрация от „Регионалния исторически музей“ измежду всички училища в София, а нямам представа как подът е още прав след толкова игри, хора и танци. Чиновете помнят още помнят как Вальо не искаше да излиза изпод тях в първи клас, а дъската знае всички уроци, които самите деца са изнесли пред нея в ролята на учители. Всяко цвете в стаята помни всички песни, които репетирахме за благотворителен концерт, на които събрахме необходима сума  за операцията на наш съученик. От другата страна на бюрото е хубаво, но още по-хубаво е щом си от страната на децата;)

Работата като учител изисква целия ти ресурс от време и енергия. В момента, в който станах учител оставих на пауза творецът в мен, но колкото и да ми липсваше рисуването, знам, че художникът в мен мълчеше, за да даде глас на малките творци срещу него. А моят глас се чува не през картини, а през действията и постъпките на децата. През тези години заедно учехме, създавахме и творихме най-вече самите нас като личности. Тази година е последната ми като класен ръководител на този клас, но не и последната ми като учител. Програмата „Заедно в час“ продължава само две години, но когато веднъж осъзнаеш социалната си значимост не бива да стоиш безучастен. Съвместно с това идва ред да се завърна към другото си аз, като подготвям стартирането на няколко проекта, които обединяват двете ми призвания-образование и изкуство. Чрез тях ще мога да представя идеите си за позитивна промяна в обществото в най-голямата си цялост. В тези за мен трансформиращи инициативи ще съчетая всички знания придобити извън зоната си на комфорт, като учител и всички умения, с които се чувствам „у дома си“ като художник.

За да се запознаете с творчеството на Петя Иванова непременно посетете:

instagram.com/nest.n.art