N Rainov | Бояна Бъчварова

Начало » Училището » Витрина » Бояна Бъчварова

Бояна Бъчварова,
випуск 2002-2007 г.

Бояна Бъчварова

Финес. Сдържаност и стил. Духовен аристократизъм и автентично човешко присъствие, които не могат да останат незабелязани.

И не остават. НТ и родният културен свят посрещнаха новата 2022 година на голяма сцена именно с “Бурята”, като впечатленията и коментарите се завъртат винаги около сценографията.

Споменаването на името Бояна Бъчварова, редом до това на респектиращи професионалисти от ранга на Уилсън не ме изненада, но истински и дълбоко сгря сърцето ми. Робърт Уилсън няма нужда от допълнително представяне в средите на театрали, артисти, сценографи и ценители. Наричат го “гард на авангарда”, “гигант на съвременния експериментален театър”.

И този колос на сценографията не само постави Шекспирова пиеса на родна сцена, но влезе в тясно професионално сътрудничество с нашето момиче. Летящ старт! Запомняща се изява , която дълго ще бъде аплодирана от публиката, а вече е номинирана и за престижната статуетка Икар, категория за Майсторско техническо осъществяване.

Запознах се с Бояна, когато в 10 клас пожела да продължи образованието си в нашето училище. Много години се изнизаха оттогава, много случки и събития. Много пъстри хора, сред букета от които тя има своето запазено място.

Седим и си говорим за времето в и след гимназията, за приключенията и предизвикателствата, за загубите и компромисите, за вдъхновенията и въображенията…

Опитвайки се да се ориентирам във въртопа от събития, я питам какво, кога и как…

Решението да кандидатствам в ПГИИ в 10 клас бе трудно, но вярвах, че ще ми даде по-добра подготовка от езиковата гимназия, в която учех до тогава. Много бях щастлива, като се преместих, защото попаднах в страхотна среда, която ми пасваше и ме провокираше творчески! Беше ми изключително интересно и си спомням годините в ПГИИ като наситени, щастливи и ползотворни. Още учейки в „Проф. Николай Райнов“, бях сигурна, че бъдещата ми професия ще е сценограф и че искам да продължа образованието си в НАТФИЗ. Не без усилия постигнах целта и имах късмета още във втори курс да започна да практикувам. До края на следването си вече имах срещи с режисьори като Димитрина Гюрова и Стефан Данаилов, от които научих много. Като естествено продължение на обучението си, записах магистратура, а след това и докторантура. От няколко години преподавам на студенти по Сценография, по Филмов и Телевизионен Дизайн и съм главен асистент в НАТФИЗ.

За повече от десетилетие опит като сценограф на свободна практика имам реализирани множество проекти в най-различни сфери – около 30 театрални постановки, пълнометражни и късометражни филми, събития, изложби, работни ателиета…

Проектите ми ме срещат с различни хора, разнообразни теми и винаги нови и неочаквани предизвикателства. Понякога е много трудно. Друг път още повече, но мога категорично да кажа, че съм човек, който изпитва истинско удоволствие и удовлетворение от работата си, а усърдният труд рано или късно винаги се отплаща.

През изминалите две години имах привилегията да бъда част от екипа на световноизвестния театрален режисьор Робърт Уилсън, който реализира постановка по „Бурята“ от У. Шекспир на сцената на НТ „Иван Вазов“. Срещата с него е без съмнение връх в творческата ми работа до момента, въпреки относително скромното ми участие като асистент сценограф и в последствие стейдж мениджър на проекта. От години се интересувам от творчеството и вижданията за театъра на Уилсън. Писала съм за него неведнъж в научните си трудове. Дори само да го срещна, за мен беше като да видя на живо любимата си рок звезда, а имах възможността да работя под неговото наставничество по време на целия репетиционен процес. Освен гениален режисьор и визионер, всъщност той е прекрасен, забавен и мил човек. Така че притесненията и трудностите, отстъпиха място на удоволствието от работата и стремежа да дадеш най-доброто от себе си. Излязох от този процес много променена. Вече работя по други, съвсем различни проекти, но усещам как той ми е повлиял по един много положителен начин във всички аспекти. Най-ценното е, че все още поддържам комуникация с колегите от международния му екип. С много от тях успяхме да изградим приятелство. Вярвам, че срещата в Народния театър няма да бъде последна за нас и че съвместната ни работа тепърва предстои.

Д: Номинирани сте за Икар, 2022. Очаквате ли статуетка?

Б: Статуетките са приятно нещо! Най-малкото, защото са признание за добре свършена работа, независимо дали то идва от публиката, от колегите или от критиката. Разбира се, че се радвам на отличията си до момента, както и се надявам да получа по-големи някой ден, но това никога не е било моя основна цел. Изкуство не можеш да правиш, за да получиш награда и слава. Сценографите, в повечето случаи остават неизвестни в сравнение с режисьорите или актьорите. Нашата работа е зад кулисите. Както един мъдър човек е казал: “трябва да обичаш изкуството в себе си, а не себе си в изкуството”. Така че, за мен лично, най-голямата награда за свършената работа е да имам още повече работа. Личните ми вдъхновения и вълнения са винаги свързани с проектите, над които работя. Всеки нов текст – пиеса или сценарий, е извор на вдъхновение и ме тласка да откривам и създавам нови светове. Имам свои идоли и артисти, чиято работа ме е „захранила“ с много заряд. Това са фигури като Боб Уилсън, Том Уейтс, Дейвид Линч, Дейвид Боуи, а напоследък много харесвам италианския режисьор Паоло Сорентино. Ако тръгна да изброявам, списъкът ще е доста дълъг, защото обичам освен да създавам и да консумирам изкуство – литература, кино, изобразително изкуство, музика…В интерес на истината много от любимците си открих докато бях в ПГИИ, благодарение на моите преподаватели.

В момента се опитвам да балансирам времето и енергията си между работата си по независим театрален проект по „Диви разкази“ на Николай Хайтов с актьора Илиян Марков, снимките на нов късометражен филм на режисьора Петър Вълчев и лекциите и упражненията със студентите в НАТФИЗ.

От другата страна, разбира се, е моето прекрасно, също творческо семейство и малкият ми син - Стилиян. Работата понякога е много натоварваща и изтощителна, но имам късмета до себе си да имам хора, които ме подкрепят, разбират, споделят откачения ми артистичен свят.

Наскоро презентирах НАТФИЗ пред учениците от ПГИИ. Практика, която е много полезна за бъдещото им кариерно ориентиране. Изпитах силна носталгия като влязох в училището.

Много беше вълнуващо да видя всичко така познато след повече от 10 години. Запазих връзка с малко хора от класа. Контактите са живи, но доста трудни. В момента повечето създаваме семейства и гледаме дечица. Борим се да развиваме и доказваме и себе си. Тези, с които се виждам и чувам са предимно хора от артистичната гилдия и контактите ни са не само човешки, но и колегиални като например фотографката Кайя Христова. Тя е от друг випуск, но това за всички, познаващи атмосферата в ПГИИ, са условни ограничения и имат по-скоро уточняващ характер.

Изкушавам се да попитам Бояна за артистичната й закалка и доколко семейната среда също има значение.

Б: О, определено ми е повлияла. Да, баща ми е утвърден и обичан актьор. В моето семейство обаче, сценографската линия идва от майка ми, която е колега. Дядо ми също е бил сценограф, при това доста известен. Неговите родители са от първите пътуващи артисти в България. Д: Сериозна генеалогия!!! Б: Да! Корените са много здрави. Съпругът ми - Росен, също е актьор и режисьор, неговите родители - актьори... Горкото ми дете... Чудя се дали ще успее да избяга от нашата "орис" или ще вдиша от вълшебния театрален прах и ще се влюби завинаги в сцената. Засега определено мога да кажа, че е много артистичен, но е твърде малък, за да предричаме.

Вярвам вече знаете, на кого ще стискаме палци в нощта на 27.03.2022 година.

Ако желаете да научите много повече за Бояна, посетете нейния блог:

boyana-b.blogspot.com

Музикален видеоклип на Ross'n Lorina - "Илюзия",
реализиран с помощта на MM TV Online и HD Sofia TV

PICANTINA
TV commercial
A Plus Productions, 2012
Director: George Georgiev
Costumes: Boyana Buchvarova and Teodor Kiriakov