Обръщение към Педагогическия екип

25.03.2020

 

 

Контекст

 

В условията на епидемия се говори за изолация. В психологичен смисъл изолацията е синоним на самота. Това обаче, което светът и Оперативният щаб имат предвид са ограничаване на движението и социална дистанция. Комуникацията се трансформира, но е неотменна. Общуването остава важно.

Запазването на спокойствие и разум включва развитие на способността за гъвкавост и адаптиране към променящите се външни условия – дисциплина, отговорност, съпричастност и грижа, на всички макро- и микро-системни нива, глобално, социално, институционално, интерперсонално, интрапсихично.

По време на криза преживяванията стават по-интензивни и е важно да се създава пространство за споделяне на чувства, страхове и тревоги, и предпазване от срив, интрапсихичен регрес и неадаптивни защитни реакции.

Кризисният период е също възможност за повишаване на себерефлексията и себеразбирането - подобряване способността за толериране на неопределеност, несигурност и тревога; подсилване смисъла и значението на човешките отношения и контакти. Темите за близост/дистанция/ограничение/подозрителност създават възможност за изследване и опознаване на собствените раними страни, преработване на тенденциите към хиперболизиране, недооценъчност и  недосегаемост.

Епидемията и въпросите, свързани с общественото здраве провокират няколко групи страхове. Те са неясни, обърнати са към личността и я застрашават:

1. Стахът от неопределеност, от пълната неизвестност, от нещото, което няма образ. Заразата и врусът получават абстрактна представа в ума ни. За справяне с този страх е необходимо получаването на компетентна, адекватна информация за болестта и взимането на съвсем реални и рационални мерки срещу нея.
2. Стахът от другите хора. Че може да се заразим от някой друг, че е трудно да изпитваме съпричастност, че трябда да се пазим от другия. Тук се намесват страхове от това, че личността ни е застрашена от другия човек.
3. Обичаен страх, който наблюдаваме обичайно при юношите и при децата – страх, че може да загубим близък човек, че близките са по–отчуждени и може да загубим тяхното внимание и обич. Тези страхове също могат да бъдат тежки за понасяне, но те могат да бъдат релативирани, използвайки общуването от разстояние, споделянето, оставането във връзка един с друг.
4. Страх от психичен срив и болест. За справяне с този страх е необходимо всеки от нас да мониторира страха си, да види колко е силен, да се опита да го направи относителен, да го сравни с други свои страхове, да го сподели с близък, ако е необходимо и със специалист.

 

 

Препъръки за приоритети в работата на Педагогическия екип

 

 

Запазване на ангажимента на Училището и  Педагогическия екип за осигуряване на учебния процес и психологична подкрепа за учениците и родителите им.

Единна позиция и послания на институцията и Педагогическия екип

Следване на партньорско мислене, отношение и позиция

Запазване на партньорския дух и клиент-центриран подход

Запазване и развитие на връзка с ученика и родителите му

Запазване на творческия модел на работа като той се развитие и модифицира

Задържане на интереса и вниманието на учениците в регулярен учебен процес – гъвкавост на рамка и съдържание

 

Стимулиране на учениците за участие и запазване на учебния процес

Ангажиране на учениците за участие и запазване на учебния процес

Задържане на учениците в учебния процес

Запазване на основните параметри на образователната рамка

Гъвкавост на рамката

Техническите средства се адаптират и променят

Активност / водене / от страна на учителите  в новата рамка/структура

Стремеж за запазване разбирането за ценността на ученето, не-отменяне на часове

Работа със склонността за отклоняване от учебния модел поради външните обстоятелства

 

 

 

 

С пожелание за здраве, спокойствие и творчество

 

Цвети Стойкова - Психолог-консултант в Училището