Сърцето за Меч, Умът за Щит

 Смела, дръзка, фантазна, високо енергийна, широка,смела... Художник, преподавател, поетеса, майка, артист, бунтар, експериментатор, провокатор, будител... Колкото и да продължат изброявнията, все ще са верни за Аменун Филип Женева Amenun Genèva - ЯНА. 

 Тя е сред учениците, които имат привилегията да наричат училището, на което са възпитаници “Колеж по изкуства”. Сред тези, които завоюваха челни позиции в творческата бохема и смело наричат себе си “творци ограничения”. Познавайки я, се чувствам спокойна и уверена в по-доброто утре на света. 

 Занимава се с изкуство от десетгодишна. Изучава всички изящни и приложни жанрове, което ѝ позволява максимално широк диапазон на работа и творческа изява. През 2009 г. издава първата си самостоятелна стихосбирка „Три за щастие...”. Помага с графично оформление и на прохождащи поети, в които вярва и които имат нужда от менторско рамо и подкрепа. Хората с кауза ме респектират и вдъхновяват, а Яна е човек кауза. Последните години работи предимно живопис. Голяма част от картините й са в лични колекции в Италия, Канада, Германия, Франция, Ню Йорк, България. През 2013 г. създава независим фестивал, който обединява автори от различни области в България - PART OF HEART. 

 Често я срещам в реалното или във виртуалнорто пространство и винаги около нея ври и кипи. Най-после я измолвам да ми поразкаже надълбоко и на широко за онова, с което се занимава. ⁃ Проектите ми! Страно ми е, когато употребявам тази дума, за мечти. Най- сбъдната такава е PART OF HEART mini art fest. Този фестивал, всъщност се породи покрай прекрасните хора, с които съм заобиколена. Непрекъснато си представях как се събираме и правим нещо заедно. Нещо толкова красиво и вдъхновяващо, че окрилява. До този момент успях да го осъществя три пъти. Минах през много перипети в материален аспект. Провокацията ми тръгна от идеята, че хората, които създават Изкуство трябва да получават пари за това, а не да дават, както се случва на повечето конкурси и фестивали. Смятам, че трябва да бъдат видяни и оценени. И смея да твърдя, че наистина се случва така. Магическо е! Всички участници получават 100% от обявените суми за произведенията си. Освен това всеки е и на хонорар. PАRТ OF HEART има за цел да откроява качеството пред посредствеността. Създателите му силно вярват, че освен талант, за случване на Изкуство, е необходим и много труд. Един от най-тежките пътища в живота е този на съзнаване и съзерцание, а той неизменно води до чистата Любов. Ексклузивен подстъп към нея е пътят на изкуството. Човек неизбежно е свързан с изкуството и има нужда от него, по един или друг начин. 

PАRТ OF HEART е платформа, която дава сцена на различни автори, създаващи бъдеще, обединява творци от различни жанрове
на изкуството и ги среща с повече хора, които оценяват работата им. 

Друг значителен проект в моя живот е TAKE MY PILL. Серия щастливи хапчета, която създадох, след като родих. Имах премеждия, с които трябваше да се преборя и рисуването отново беше моята спасителна лодка. Осъзнавам, колко съм благословена че работя това, което обичам. Смятам го за едно от нещата, за които човек си струва да се бори до край. „Вземи моето хапче“ е серия от плакати, обръщащи внимание на елементи, лекуващи душата и тялото, но позабравени от хората днес като връзката на човека с природата и изкуството. Моите хапчета се приемат от мнозина като даденост, а всъщност, ако обръщаме внимание, когато ги консумираме, бихме могли осъзнато да излекуваме умовете и душите си. Най-ефективното хапче ще остане КРАСОТАТА, следвана от любовта, фантазията, музиката, литературата, цвета, вкуса и другите широкоспектърни сетивности... Животът ме подкани да обърна внимание на употребата на днешната фармацефтична индустрия и нейните продукти или по-правилно казано, на злоупотребата с тях. Иска ми се да припомня естествените източници, дадени ни от природата и незаменими за нашето усмихнато състояние. И вярвам, че взимайки хапчетата ми, човек би пулсирал, силен и здрав, в усещанията си. Всъщност, първоначално хапчетата са представлявали елементи, извличани от природата и изкуството. Затова и насоката, която следвам е тази! За проекта сме се обединили със Стефан Чинов - графичен дизайнер, типограф, график, който е изградил цялата типография по плакатите, подчертавайки чрез различни шрифтове и фрази функцията на „хапчето“.   

Последното, което ще споделя в тази посока е една от любимите ми изложби, която обиколи седем галерии в България и Европа. Изложбата ЕГО. Създадох я непосредствено след първия формат на PART OF HEART. Разбира се, се сблъсках с най-характерното в човека - ЕГОТО. Бях много наранена и не по-малко ядосана, но проектирах всичко това в платната си. Много е важно за мен да успявам да премоделирам емоциите си. Да трансформирам отрицателното в Красиво. Смятам, че дори най -лошите неща ни се случват, за да ни усъвършенстват и да ни накарат да бъдем по-зрели и добри. Платната са концептуално обединени от женската сексуалност и себичност. Преекспонирането на красотата и егото са осмислени като две неразделни същности. Сексуалността, откроена в себелюбието и откриването на красивото в отрицанието на Егото – внушения, които оставят ярки следи, постепенно прерастващи в послания. Акцентът върху образа, дава името на изложбата – ЕГО и показва красивото в отрицанието на Егото. Платната са персонификации на индивидуалността.

Харесвам човека - не обичам масата, затова тази изложба отразява красотата и егото в жената като две неразделни части. Жената е олицетворение на всичко красиво, скромно и даващо живот. Залагането на един цвят в квадратните платна допринася за внушителността на образа.
  

Последните пет години се отдадох на опознаване на ренесансовите техники, грундове, бои, палитра, лакове. Изучавах рисуването на облаци, техните разновидности и динамика. Сега се занимавам с различните патини и пигменти на златото. Обичам да го имплантирам в картините си. Трудя се над три проекта, които се надявам скоро да изплуват на бял свят. Работя всеки ден. Когато не ми стига въздухът за рисуване - пиша или танцувам. Възприемам света такъв, какъвто е и се опитвам да допринеса към Божественото съзидание чрез своето сърце

 Сърцето за Меч, Умът за Щит!!! 

 Колежът на първо място бе за мен семейство, както и най-неверотната школовка, на която съм се подлагала. Учениците бяхме почти колкото преподавателите 80 на 50. На втората година всички бяхме едно. Организираха се общи изложби. Моето първо участие се случи втория срок на 9. клас. Стимулът да си изключителен беше огромен, но ни учеха и на екипна работа, която до ден днешен ми липсва ужасно много. Говорихме си на малки имена. Когато имаше проблем, той се обсъждаше от всички. Възможността да изплитаме всяка бримка от кошнцата ни даде шанс да открием точно своето място. Смятам, че това е причината от всеки завършил випуск да излизат готови кадри. Готови и за Изкуството, и за Живота. Дипломната ми работа по Иконопис все още може да видите, надявам се, в черквата “Успение Богородично”, до училището - Дева Мария с Младенеца. Спомням си и когато продадох първата си ваза - ръчно градена керамика, много плаках. Имах усещането, че си продавам орган. Прекрасната ми майка ми каза така:

 - Изкуството не е самоцелно! Ти си проводник и твоята работа е да извисяваш хората, да ги караш да усещат и мислят. Затова, усмихни се, успяла си да размърдаш пластовете! 

Цял живот ме води тази мисъл! В рамките на четирите години в гимназията ми се случиха дванадесет изложби - общи и самостоятелни. Три награди. Една издадена книга. Първото гадже - голяма любов! Много приятели, които са такива и до ден днешен.

ПГИИ е училище - мечта. Такова, каквото ТРЯБВА да представлява всяка една образователна институция. Някак си успя да ни научи на двустранно уважение, чуване, разбиране, креативност, занаят..., но най - вече успя да възпита едни себеуважаващи се и удоволетворени личности.

След завършването ми, разбира се, амбицията ми беше да продължа развитието си в сферата на изкуството. Случи се, но не в реда, в който си го бях представяла. Минах през множество перипетии. Меко казано е, че страдах, разочаровах се и ме боля. Това е отдавна зад гърба ми. Споделям го, защото никой никой, ама никой не може да ти отнеме мечтата. Никой не може да ти определи бъдещето. Никой не може да решава вместо теб самия. Най-важното в този живот е личната потребност от развитие. Да знаеш кой си, какво можеш, и какво не! Оттам насетне, човек живее щастлив. Приеха ме в Софийския Университет - История на Изкуството. Забавно беше. Аз идвах от Колежа. Ние в дванадесети клас рисувахме два модела за 40 минути. Знаех цялата анатомия... Така от първи курс работех с четвъртокурсниците по всички специални предмети. Тогава за пореден път осъзнах, че ще е нужно да се саморазвивам. Започнах да чиракувам, да чета и много, много да рисувам. Разбира се, успоредно с това работех. Какво ли не. Докато не стигнах до момента, в който категорично заявих пред себе си, че ще рисувам и нищо друго няма да правя. Не мога да пропусна онзи ден, ден в който го разбрах и съумявам и до днес да отстоявам себе си.   

 Така, моят път като художник се откри. До ден днешен вървя с високо вдигната глава. Не спирам да уча и да се развивам, защото смятам , че винаги може още.  Не си позволявам лукса да се отпусна, защото Изкуството е лакомница, иска всичко от теб и враждебно ревнува, когато не й обръщаш внимание. Най-трудно ми беше да се самодисциплинирам. Да си изградя режим за работене, защото тук нямаш шеф, нямаш задача, нямаш посока. Просто ставаш и си там. Вдъхновението е за слабаците. Когато го получиш, е благословия. Знанието и постоянството водят до усъвършенстване и развитие. Вдъхновението е рядък лукс и не смятам, че то трябва да е водещо. Всичко е до самосъзнание и СВЕТОУСЕЩАНЕ, когато ги овладееш, винаги има какво да рисуваш, но много е важно и как. Едно от най значимите неща за мен е техничарството, колкото и простичко да звучи това, когато говорим за изкуство. Превъплащението на красотата в моя свят има форма и детайл. Зад гърба си имам над тридесет самостоятелни изложби, спечелени награди, една от които в Ню Йорк- но не обичам да се афиширам. За мен участията в конкурси са сверка. Правя го, за да видя накъде вървя и как се справям. Изкуството не е самоцелно, както казах вече! В последните години работя изцяло концептуално, следвайки живота в пълната му разнообразност. Картините ми са тясно свързани със сънищата, които ми се случват. Осланям се на интуицията и чувствата си, използвайки знанието и техниките, придобити с времето. Бих казала, че както всяка  една професия, това да си художник изисква работа, работа и пак работа. Благодарна съм на майка ми за силата, която ми вдъхна и за решимостта, с която ме научи да действам. Всичко останало зависи от духа и сърцето

 СЪРЦЕТО ЗА МЕЧ, УМЪТ ЗА ЩИТ! 

 С пламък в сърцето и с безброй идеи в главата Аменун е моторче, акумулиращо енергия за безброй проекти и посоки, една от най-вдъхновяващите от които е работа й с деца, а и собственото й дете. Да я срещам, да разговаряме, да чета от нея и за нея е приказно, вълшебно, вдъхновяващо, уютно…