Крис Макаров,
випуск 2011-2016г.

Крис Макаров

различен и симпатичен

Популярен от филмите “Пътят към Коста дел Маресме" и "Пътуващо Кино", от театралните спектакли  "Йоан - синът на гърма” и "Звездите на Венеция", от множество влогове, кино и видео проекти на дипломиращи се режисьори и приятели... Музикант (може да сте го слушали на алтернативни сцени, заобиколен от други пъстри и весели човеци все по- популярни като "Сustom project").

Художник. Млад човек, който не жали сили и активно участва в собственото си живеене, оцветявайки и това на останалите. Последното е казано не само метафорично, но и съвсем буквално. Крис ми споделя приноса си при оформлението на интериора в заведението, в което работи. Едно наистина специално и одухотворено пространство в сърцето на София.

Артистичен, симпатичен, небрежно ексцентричен Крис Макаров е от онези млади хора, за които тепърва ще чуваме, говорим, ще ни е интересно да се гледаме.

Дете на артистично семейство, той е истински наследник на хуманитарните  интереси и енциклопедичните търсения на родителите си. Невероятно лек като присъствие, приятен и свеж около него времето е винаги слънчево. 

При една от спонтанните ни, но винаги приятни за мен, срещи го моля да ми разкаже в най-общ план какво му се случило в годините след ПГИИ.
И разговорът потича гладко и сладко

К: След училище?!... Училището беше за мен едно чудно приключение, през което незнайно как, почти безболезнено, но в никакъв случай безшумно, преминах.  Целият чар на безгрижния живот рязко се изпари след бала. Оттам насетне животът стана доста по-сложен и наситен на решения, чиито последствия имат реално значение. Абе, по-интересен, да речем. Имаше филми, представления... После нямаше филми и представления. Имаше свирене и концерти. После нямаше, но през цялото това време не загубих надеждата и оптимизма си. 

Не кандидатствах в университет, понеже в дадения момент имах доста артистични проекти и не виждах смисъл от подобно образование, а и единственият ВУЗ в България, предлагащ една идея по-адекватно това, с което исках да се занимавам, не ме задоволяваше. В общи линии останах си с дипломата от ПГИИ. Засега.

В Крис няма поза, липсва напрежение.
Гледам го, радвам му се и питам: Каква е рецептата на вечно позитивното му светоотношение.

К: Не знам дали има рецепта за вечно щастие и светъл мироглед, но ако има, за мен това са вярата ми в Бог и вярата ми в изкуството.  В нито един момент от живота си не съм пренебрегвал заниманията си с изкуство във всичките му форми и това наистина ме движи напред. Прави ме по-качествен човек ежедневно. Вярвам, че творческите натури имат много силна нужда от някаква артистична провокация и изява. Ако подобно нещо липсва, се стига до сериозно душевно затлачване и гнилоч. В момент като днешния смятам, че хората на изкуството имат възможност да творят дори повече от преди. Има време! Има казус! Има експресия! Какво повече е нужно?

Та да, творете, споделяйте и се радвайте!

К.М.

На раздяла Крис ми сподели, че е в навечерието на нов проект. Начинание, което обмисля отдавна, в което ще си партнира с приятели и което ще сподели, в една или друга степен, с всички нас. Разбира се, обещах да не давам гласност, но пък се екзалтирах от идеята и вече стискам палци. Надявам се планираното да се реализира и материализира.

Диляна Джибирова

Една малка част от таланта на Крис Макаров, надзърнете тук:

КИНО // ПЪТЯТ КЪМ КОСТА ДЕЛ МАРЕСМЕ

МЮЗИКЪЛ // ЙОАН - СИНЪТ НА ГЪРМА