ДЕН НА ТЕАТЪРА

 27/03/2025

… ”Театърът е висш културен институт, най-висшият за живота на художественото слово на един народ. Държави, които знаят какво правят, знаят и защо поддържат театъра.”

(из “Целта на театъра”, Пенчо Славейков)

    Честит международен ден на театъра, наричан от възрожденците “гражданско позорище”, обичан и важен и днес за живия пулс на общественото съзнание!

Аплодисменти за всички, които отбелязват с труда и таланта си, бразди в националния и световен характер.

Аплодисменти

 Тетърът е любов и магия. Тайнство, изкушение, пиршество за душата…. храм…

    Залата е притихнала. Всички са на крака! Актьорите изпълват сцената сред тях са: Дина Николова и Мария Дапкова - балет; Йордан - Каяфа; Виктор и Бени Макарови - родители на двама възпитаници в ПГИИ и много други талантливи изпълнители, великолепни хора и щедри творци. Аплодисментите избухват. Напълно заслужено, бурни, продължителни, искрени, истински.

… и в този миг, след спонтанно включване на режисора, актьорите приветстват публиката … Нас!!!

  Обичам театър. Ходя често на театрални настройки. В известни, безизвестни, алтернативни и всякакви други формати, но да ме аплодират от сцената - не бях и помисляла, че нещо подобно е възможно! Разбира се, за това си има сериозни основания.

  Почерпете се с театралната постановка “Йоан синът на гърма”, споделете с приятели или открийте такъв във вечния текст, сред скьорите на сцената или сред съмишлениците, които подкрепят с труда и таланта на случването на този спектакъл. И така повече от 10 години. Времето, в което ПГИИ не само партнира и аплодира, а израстна заедно със спектакъла.

  Диляна Джибирова

НДК / Билетен център >

Антон Радославов режисьор и автор на мюзикъла "Йоан синът на гърма" пред Литературен вестник:  

Има ли конкретни музикални или театрални традиции, на които се опирахте при изграждането на мюзикъла?

По-скоро интуитивно, отколкото съзнателно съм подходил към сценария, музиката, образите. Разбира се, правя подобни театрални авантюри от повече от 30 години и съм стъпил и на някакъв натрупан опит. Бих казал, че първите ни спектакли, като самодейна трупа, наподобяваха мираклите и мистериите на средновековния европейския театър – библейски теми и сюжети, представени алегорично, но с доста директно морално послание. В „Йоан – синът на гърма“ има повече психология, повече взаимоотношения, повече неотговорени въпроси – тоест придвижили сме се към по-съвременните драматургични тенденции… надявам се.